ТОПЛОФИКАЦИЯ

Една легенда си отива...

Грешката е в замисъла!

Скандалите около Топлофикация-София в последните няколко месеца са логична еманация на сбъркания от днешна гледна точка замисъл на енергийния гигант. Сагата с Вальо Топлото е „черешката върху тортата”, която само придава пикантен привкус на бавната и мъчителна агония на дружеството.

• ОБРЕЧЕНИ ПО РОЖДЕНИЕ

Централното топлоснабдяване в страната, горчивите плодове на което берат най-вече в големите ни градове, е създадено при съвсем други обстоятелства и със съвсем друг замисъл. В „славната ера” на развития социализъм, въоръжени с принципно демагогския лозунг „всичко в името на човека” и буквално засипани с безплатни горива от Съветския съюз, тогавашните ни управници решават да топлофицират по-големите градове в страната. Първа в списъка, разбира се, е столицата. Ражда се чудовището Топлофикация. Топлоснабдяването е централизирано, горивото – безплатно. Затова и никой не прави сметка доколко е рентабилно затоплянето на водата на едно място и преносът й по километрично дълги тръби до различните краища на София. Кранчето на братушките не спира, разхищенията са огромни, парното в домовете на хората грее до пръсване и съвсем не е рядка картина посред зима почти задушените софиянци да отварят прозорци. Сметките, които получаваха (и без възражение плащаха!) потребителите на топлинна енергия, бяха, меко казано, без кръчмар. В тях не се начисляваха нито горивата, нито загубите при пренос. Изобщо пей, сърце – и клиентите доволни, и властта спокойна.

• СВОБОДАТА ИСКА ЖЕРТВИ

Проблемите на Топлофикация започнаха да се трупат малко след избухването на демокрацията у нас. Дядо Иван бе обявен за политически опонент и спря кранчето на безплатните горива. Тръбите, които години наред бяха „санирани” по социалистически – с цел отчитане на дейност и заплащане на трудоден, сякаш изведнаж минаха в графата износени. Оказа се, че радиаторите в домовете на клиентите се топлят трудно от киломитречните тръбопроводи, кръстосващи София. С други думи, стана ясно, че за топлото трябва да се плаща, и то солено. За топлото във вида, наследен от централизираната икономика.

Там някъде в дебрите на ценообразуването се заделяха средства за „долче вита” на управниците на дружеството, за издръжка на политици, за спонсориране на фолк-звезди, за изхранване на отбрани фирми чрез измислени търгове за поръчки на материали, за които е спорно дали въобще ще влязат в работа някому по веригата на топлоснабдяването. На фона на фундаменталния проблем с централно сбърканата формула обаче всички андрешковщини на Вальо Топлото, баба Цеца и прочее знайни и незнайни герои на нашето време, изглеждат твърде дребни.

• ПЪТЯТ НЕ ВОДИ КЪМ ХРАМА!

Вследствие на несъбраните си вземания Топлофикация-София тежко задлъжня на Булгаргаз. Управляващи от различни бои се втурнаха „да я спасяват”. Мерките се множаха в геометрична прогресия. Чудно как дори хората на изтъкнатия енергетик Румен Овчаров не схванаха за повече от 15 години, че решението на казуса не е в посока „обрастване” с паразитни дружества-посредници от рода на топлинните счетоводители. Уравнението вече е почти нерешимо, въпреки че всички величини са известни. И едва ли нещо може да изправи на крака колоса на глинени крака „Топлофикация”.

В белите страни отдавна са намерили решение на проблема: просто с оглед стопанската рентабилност, там централно топлоснабдяване почти няма. По-големите сгради или групи от сгради са снабдени с малки мощности за производство на топлинна енергия, обясняват учени. Затова и годишните разходи за парно за двустаен апартамент в Берлин са средно около 600 евро, а у нас, ако вземем предвид сметките от последните два месеца – над два пъти повече. Защото плащаме не сгрешени сметки, а сметката за фундаменталната грешка „централно топлоснабдяване”.

КАКВО ДА ПРАВИТЕ?

Ако се съмнявате в точността на начислените ви суми за парно отопление, заведете съдебно дело, съветват юристи. Можете да прибегнете към съдебен процес и ако Топлофикация е образувала изпълнително дело срещу вас по “бързата процедура”. Дружествата имат право да получат изпълнителен лист само въз основа на извлечения от техни счетоводни сметки и да заведат изпълнително дело за по-малко от седмица. Надеждно средство за защита срещу такава “атака” е завеждането на отрицателен установителен иск. Това не изисква заплащане на начислените суми. Предимство за ищеца, при предявяването на отрицателен установителен иск, е прехвърлянето на доказателствената тежест върху ответника. Топлофикационните дружества трябва да докажат наличието на валидно сключени договори с потребителя и точно отчитане и разпределяне на топлинната енергия, което те на практика не могат да направят.

Думата имат числата!

*Данните са от Булгаргаз ЕАД